За ИИ, идентичност и лидерите на Новото време

Идва ново време. Говори се за него отдавна.
Всички го искаме… Но сякаш тук се оформят две ясни групи - едните, които го чакат и другите, които го създават. Едните искат да вземат, а другите да дадат. И това е голямата и основна разлика, която ще дефинира Новото време и ролите в него.

“Искам да взема” и “Искам да дам” ги виждам много ясно навсякъде около нас, във всяко направление, във всяка индустрия, във всяка брънка на колективното цяло.
“Вземащите” са онези, които все нещо чакат - промяна, признание, правилния момент. Архетипът на жертвата не търси изход от порочния кръг. Страданието за тях се е превърнало в комфортна зона.

За мен са интересни другите, защото играят ключова роля. Не знам дали Лидерите в Новото време ще водят големи маси от хора. По-скоро си мисля, че ще бъдат микро лидери, обединени от общи ценности. Защото събирането на големи групи от хора, създава егрегори, а те са част от това, което умира. Новите лидери са водени от това да помагат на другите да се издигнат, т.е не са мотивирани само от личната изгода. В Новото време и Новия бизнес мантрата е “Аз в услуга на Нас.”

И тук има една много интересна подробност, която може би убягва на повечето - ИИ и неговата роля в естествения подбор. Всичко, което наблюдавам сочи точно натам, а именно как всяка от тези групи го използва. Първите - вземащите, го използват като собствен заместител. Нека поясня.

Архетипът на жертвата не иска да се потруди да излезе от порочния кръг, в който се върти. Той е превърнал страданието в своя комфортна зона. И дори с действията, които уж прави, за да се измъкне, всъщност усяда още повече в този комфорт. И изкуствения интелект е голям "помощник" в този порочен кръг. Хем имаш усещането, че си хванал най-сетне кормилото, но не усещаш как навигатора те насочва към празния коловоз.

Съществуването на ИИ не цели да ни “отмени”, а да издигне нас и компетенциите ни на друго ниво. И това няма да стане като го караме да пише вместо нас, за да сме “по-продуктивни”. Това няма да стане и като му делегираме нуждата да се образоваме по тази или онази тема. Нито ще стане като имаме по един ИИ асистент за всичко.
Не отричам технологията, нито се страхувам от технологичния прогрес. Напротив, приветствам го и се стремя да използвам технологиите по един смислен и почтен начин. Ако сте от моето поколение и по-големи, сигурна съм, че си спомняте дебатите по въпроса: “Ще изяде ли мишката книжката?” И сега положението не е по-различно…

Този свят, който се строи, е за други - Generation Z, Generation Alpha и новото, което идва - дигиталните поколения. За нас този виртуален свят е технологичен напредък, за тях е реалност, защото не познават живота без технологии и интернет.
Наблюденията ми в публичните дискусии и общото пространство, обаче ме притесняват. Толкова енергия се губи в излишни спорове, вместо да се насочи фокуса върху слона в стаята. Идентичността страда, уеднаквена от полирани думи, писани по формула. Търсят се лидери, ама от нов вид - с високи идеали, с богата душевност и мироглед, разбиращи нуждата от технологиите без да бъдат техен роб.

И сякаш Милениалите отговаряме на това описание. В нас живее и нещо друго, наричат ни идеалисти, наричат ни съмняващи се, защото претегляме всичко през устоите, мирогледа, възпитанието. И няма как друго да е, след като сме продукт на пазителите на изконните ценности - бейби бумърите.

Смятам, че името на поколението ни носи някаква предопределеност - Хилядолетните. Ние сме моста и паметта между стария и новия свят. И имаме отговорна задача да предадем тази памет. Задача да запазим това, което не може да се генерира: способността да (се) вълнуваме, да усещаме, да сме истински присъстващи.

Да заложим на идентичността си вече не е избор. Неотложно е!

Любопитно ми е да чуя твоите мисли по темата. Ако искаш, пиши ми.

Деси