ДАРА/ Дарина Йотова - Дарът на силната идентичност и адаптивността

Последните 10 дни България и българите преживяхме няколко дни, в които света ни видя по начин, който ние самите не се виждаме. Трите етапа на Giro d’Italia, полуфинала и финала на Евровизия. По време на тези събития светът видя колко красива е страната ни, колко интересни места имаме, колко топли хора живеят тук, каква харизма и талант имат артистите ни.

Не мога да подмина обаче какво виждаме ние. Една сериозна част от обществото ни намери повод и причини да оплюе, критикува, омаловажи и заклейми и двете събития. Хейтът, който се изля, не е за Дара, нито за Джирото. Хейтът е автопортрет, драги сънародници!

Имам едно есе, което съм писала още в 10 клас, докато бях стажант-репортер в 100 вести, Габрово - “Големият брат или за самочувствието наше”. По спомен цитирам “Ние все гледаме към големите - братята руснаци, германци, сега американци… и все не сме им братя!”

Идентичността на прекършения е превзела и орисала цялата ни народопсихология с преклонената главица… Ние не търсим спасител, никога не сме търсили! Ние търсим някого, на когото да стоварим вината, някого, който да отнесе наказанието на нашия собствен гняв, болка и срам, защото дори нямаме силата да признаем, че не ги искаме.

Ние толкова сме уплашени света да не види чернилката в душите ни, че дори сме предали най-светлия си човек - Апостола. И го предаваме всеки път, когато плюем, омаловажаваме, не подкрепяме или се съмняваме в друг светъл човек, който се бори САМ под български флаг! Но нали на 3ти март, 2 юни, 1 ноември сте патриоти, то туй е достатъчно… идиоти!

В нашето ДНК така е вплетена идеята за недостатъчност, за маловажност, за неспособност, че това се е превърнало собственото ни възприятие за нас самите. И ние обричаме всичко на неуспех, защото не вярваме, че не сме способни на нещо различно от това да бъдем кочината и кенефа на Европа…

Вчера прочетох мнение от моя съученик Дарин Маджаров (отново Дар!) - създателят на Уча.се, един проект който прави много за нашата култура и наследство. Та, неговия пост признавам ме учуди в частта, където той казва, че умишлено са премълчавали в международните звена на Уча.се, че идеята е Made in Bulgaria. А Дарин и Уча.се нямат дори прашинка причина да се съмняват в приноса си. Ето толкова е пропита идентичността ни със съмнение, че дори когато имаме нещо стойностно, ние го крием.

Преди време гледах документален сериал (знаете, че много обичам) за Anna Wintour, Vogue и как 90те променят модата (според мен и не само модата!). В един от епизодите ясно проличава защо толкова десетилетия Уинтур е институция. По време на възхода на Гръндж вълната Уинтур първоначално отрича това течение като модерно - “Камила (Никерсън, фотограф в списанието) лаеш на грешната врата!” По-късно колекция на Марк Джейкъбс прави фурор и това сменя мнението на Ана Уинтур. АДАПТИВНОСТ - може би едно от най-ценните качества в живота, именно това умение прави Ана Уинтур това, което е. И в резултат, макар да не харесват гръндж течението, Vogue правят фотосесия в свой прочит с нотка елегантност и блясък. И правят фурор!

Дара също ни предаде урок по адаптивност. Както казах, това може би е най-важното качество за времената, в които живеем. За да бъде един човек адаптивен, той трябва да има много силна и дълбока връзка със себе си, с ядрото, което формира устоите на личността му. Адаптивността е възможна само при висока осъзнатост, заземеност и баланс. И точно това показва Дара във всички интервюта - смиреност и истинска благодарност към Господ. И преди да кажете, че е PR, пиарът не говори с думите на духовността.

Дарина е ходещо въплъщение и пример за Новото време. Всичко, което постигна е плод на нейната лична отговорност (тя не е в енергията на жертвата) - години неуморен труд върху таланта и дарбата й, работа върху личностното й израстване, духовна осъзнатост и принос към колектива. Това са ценностите на Новото време, за които мнозина още не са дорастли. Ако искате нещо да ви се получава в живота, вземете пример - смирете се, поемете отговорност за собственото си аз, пуснете Господ в себе си и дайте своя принос към колективното добруване.

И вместо толкова много да се плашим, че Евровизия ще ни претопи, нека по-скоро се адаптираме. Защото България не е само софрите, на които толкова държим и показваме в рекламите си (това ли е оригиналността ви драги дигитални маркетолози!?!). Ние все търсим самочувствие и одобрение от големите, мислейки, че България е дребна. А тя всъщност е дреВна. И точно там се крие идентичността ни, която дори самите не познаваме.

Аз съм емигрант от 11 години и винаги съм носила гордо националността си, никога не съм крила откъде идвам. Особено ярко и целенасочено започнах да празнувам културното си наследство след като станах майка. И двете ми деца отглеждам и възпитавам с българско самосъзнание, носят български имена, говорят български език. И в мен няма ни най-малко съмнение или страх, че те няма да бъдат приети или ще бъдат втора категория британци, защото са с български произход.

Дара ни предаде и урок по личен бранд и идентичност - тя остана вярна на избора си, въпреки препятствието. Колко по-голяма е мечтата, толкова по-жесток е теста. Идентичността е жив и непрекъснато развиващ се процес, съвкупност от ценности, вярвания, качества, въплъщения, възприятия, пристрастия. И се изгражда и разширява чрез преодоляването на кризи в различните етапи от живота. Ние не “намираме” идентичността и личния си бранд изведнъж, а го създаваме, показваме и затвържаваме пред света всеки ден. Защото във всеки от нас има и ангел, и демон, и дразнител, и лидер. Изберете кое ще запалите! Бангаранга!